fallback

Пекин ще доминира в съюза между Китай и Русия

Военното сътрудничество е от полза за двете страни, но Русия трябва да внимава какво си пожелава

08:10 | 13.06.19 г. 26
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

В класическата комедия от 80-те „Ловци на духове” героите използваха мощни оръжия, излъчващи снопове от електрони, но имаха едно важно правило: „Не заставай на пътя на лъча”. Докато САЩ и техните съюзници наблюдават продължаващото затопляне на отношенията между Русия и Китай, те внимават да не нарушат това правило – всеки от съперниците е опасен, но заедно представляват реална глобална заплаха, пише Джеймс Ставридис за Bloomberg.

Едно конкретно проявление на този нарастващ риск е засилващата се дързост на руския флот, който се конфронтира с американски кораби по целия свят. Последният и най-опасен пример е почти сблъсъкът между американския крайцер „Чансълърсвил“ и руски разрушител в Западния Пасифик, на чиито води Китай все повече гледа като свои.

През по-голямата част от Студената война Китай и Съветският съюз спазваха дистанция. През последните няколко години обаче, при президентите Си Дзинпин и Владимир Путин, те все повече се приближават един към друг. Това сдружаване, което може да роди единен блок, доминиращ Евразия, вероятно е най-важната геополитическа тенденция на 21 век.

Миналата есен на сибирската граница между Русия и Китай се проведе Восток 2018 – най-голямото военно учение от края на Студената война. Към стотиците хиляди руски войници се присъединиха китайски. Снимките показаха прегръдки между офицери от двете страни. Зачестяват и съвместните морски учения – не само в Тихия океан, но и в Балтийско море и Северния ледовит океан.

Миналата седмица Си Дзинпин бе на посещение в Русия, като двамата с Путин се нарекоха най-добри приятели. Икономическите и дипломатическите връзки отразяват военния съюз между двете страни.

Сближаването има своята логика. Китай се надига като глобална сила и има огромно население, но му липсват жизненоважни природни ресурси. Русия се проваля икономически и има намаляващо население, но е пълна с дървен материал, вода, минерали, злато, петрол и природен газ.

Двете държави имат дълга граница. Освен това са твърдо авторитарни, с на практика еднопартийно и еднолично ръководство. Преди всичко обаче те споделят ненавист към Запада (с неговите досадни усилия да разпространява демокрацията и да подкрепя човешките права) и презрение към САЩ. Това е достатъчно за все по-голямо сътрудничество, ако не (все още) за военен съюз.

Русия обаче трябва да внимава какво си пожелава. Китайските лидери копнеят за безкрайните безлюдни и богати на ресурси области на Сибир. Путин, който е рядко надарен тактик, може би ще направи стратегическа грешка, ако предприеме официален съюз с Китай. С времето доминиращият партньор със сигурност ще е Пекин, а не Москва. За момента обаче по-близките връзки с Китай биха осигурили на Русия нови пазари, политическа подкрепа и преди всичко контрабаланс на САЩ.

Докато Европа продължава да е разкъсвана от различни сили – Brexit на север, италианското недоволство от ЕС на юг, нарастващият авторитаризъм в Полша и Унгария на изток – нейната способност за близко партньорство със САЩ намалява. Тази слабост увеличава стойността на сътрудничеството за Пекин и Москва. А привлекателността на китайската инициатива „Един пояс, един път” за по-малките страни от периферията на евразийския континент нараства, ако тя включва и Русия.

Огромна политическа промяна от този характер бе предвиждана преди повече от век от британския географ и геополитически анализатор Халфърд Маккиндър. През 1904 г. той излага теорията си, че всяка нация (или нации), които могат да контролират „световния остров” (Евразия и Африка), биха в крайна сметка доминирали света.

По същото време противоположна хипотеза бе постановена от американския морски офицер и стратег Алфред Тейър Меън, според която морските сили – САЩ, Великобритания, Австралия и техните съюзници – ще бъдат в състояние да се конкурират с доминиращата евразийска сила.

Макар никоя от двете теории да не описва напълно сегашния свят, основният модел ще бъде геополитическият лайтмотив на 21 век.

Засега това означава, че САЩ и техните съюзници трябва да обърнат внимание на засилващото се сътрудничество между Русия и Китай, да съберат разузнавателни сведения докъде може да стигне то, да направят всичко възможно, за да насърчат единна Европа, и да заздравят мрежата от съюзи, партньорства и приятелства по периферията на Азия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:24 | 14.09.22 г.
fallback